Кали, моля те провери правописа на долното за сервитьора. Особено ме съмнява броя на запетайките.
Моля, на който му се коментира, да го направи безпристрастно, че ми трябва обратна връзка :) Мерси!
понеделник, 18 април 2011 г.
ТАЙНАТА НА НАЙ-ДОБРИЯТ СЕРВИТЬОР
Той върви между масите - с изправен гръб, идеално спретнат, дискретно наблюдава хранещите се хора. Ако забележи вдигната ръка или само пресрещне нечий поглед, устремява се. Изключително вежлив.
Някои казват, че е прекалено сервилен и, че вежливостта му също е прекалена, но повечето са доволни от такова отношение.
На мен не ми харесва. За мен този слугинаж не е професионален. Но повечето го смятат за най-добрия не само в заведението.
Сервитьорът върви между масите и си фантазира, че е затворнически надзирател с неограничени права. Дигне ли някой глава или ръка, той се втурва към него, представяйки си толкова, толкова реално как безмилостно и всевластно го налага с любимата си палка.
Някои казват, че е прекалено сервилен и, че вежливостта му също е прекалена, но повечето са доволни от такова отношение.
На мен не ми харесва. За мен този слугинаж не е професионален. Но повечето го смятат за най-добрия не само в заведението.
Сервитьорът върви между масите и си фантазира, че е затворнически надзирател с неограничени права. Дигне ли някой глава или ръка, той се втурва към него, представяйки си толкова, толкова реално как безмилостно и всевластно го налага с любимата си палка.
неделя, 6 февруари 2011 г.
SF-1
Сан Франсиско... надмина очакванията ми. За това е най добре използвам повече снимки...
Ето какво очаквах да видя:
Е, видях го. Но едновременно с това,
И така... градът започна да впечатлява...
Скоро продължавам - с Прайд парада, Голдън Гейт и Океана.
Ето какво очаквах да видя:
Е, видях го. Но едновременно с това,
И така... градът започна да впечатлява...
Скоро продължавам - с Прайд парада, Голдън Гейт и Океана.
вторник, 30 ноември 2010 г.
ЗА НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА
Подценяваме научната фантастика. Творчеството на земляните се фокусира върху лични драми и комедии. А кой ще се притесни и впечатли поне малко, ако изчезне цялата ни Земя? Остава да се надяваме, че някой там, в безбрежните простори. Лем, Бредбъри, Стругатски rules!
Следващия пост вече ще е за Сан Франсиско.
Следващия пост вече ще е за Сан Франсиско.
петък, 19 ноември 2010 г.
ОЧЕВИДНОТО ДО НАС
Днес с колата минах покрай едно много младо куче, което си беше намерило някаква мърша на пътя. Кученцето се ошашави и не знаеше какво да прави - освен мен имаше още коли, фарове отвсякъде, мотори реват... Както и да е, разминахме се благополучно. Последното, което видях в огледалото е, че се върна при мършата си.
Горкото глупаче, ще речем. Връща се там, където съвсем скоро ще настъпи същата ситуация. Всъщност не - кучето просто не може да свърже очевидното за нас. Това, което за човека е път с коли, за него е друго - мястото на неговия интерес.
Така сме и ние, хората. Не виждаме очевидното за други. И по-точно - виждаме, но не искаме или не можем да свържем фактите.
Горкото глупаче, ще речем. Връща се там, където съвсем скоро ще настъпи същата ситуация. Всъщност не - кучето просто не може да свърже очевидното за нас. Това, което за човека е път с коли, за него е друго - мястото на неговия интерес.
Така сме и ние, хората. Не виждаме очевидното за други. И по-точно - виждаме, но не искаме или не можем да свържем фактите.
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
ОТНОВО
Привет, след няолко месеца. Като се замислиш, не са чак толкожа много месеците в живота ни. Заминах за Сан Франсиско за няколко дни и това положи началото на прекъсването в този така такъв блог.
След това работни промени, след това вече беше минало време и т.н. Т.е. мързелът като невидима фина нишка обгръща тези обяснения. За това сега ще разкажа за по-ярките неща в тези, вече отминали месеци.
Очаквайте включване :)
След това работни промени, след това вече беше минало време и т.н. Т.е. мързелът като невидима фина нишка обгръща тези обяснения. За това сега ще разкажа за по-ярките неща в тези, вече отминали месеци.
Очаквайте включване :)
събота, 19 юни 2010 г.
Първа лястовица
В квартала си имаме първата вувузела.
http://en.wikipedia.org/wiki/Vuvuzela
И герой, който от един час я надува. Сега е 1:24. Vuvuzelaaaaaaa
събота, 5 юни 2010 г.
Eine fruhte ab 35 jahre
На 35 осъзнах, че мога да изключа телевизора докато вървят рекламите. Почувствах се силен. Но не за дълго. Просто не им трябва моето внимание вече. Айде, отивам да ям менюто. То не е нито ново, нито е в промоция в момента.
петък, 28 май 2010 г.
#8 БУНТ И ПРАЗНИК
Фон Бьок са истинска аристократична фамилия. Не от онези новобогаташи, които си купували титли на безценица след буржоазната революция. Родът е основан още в ранното средновековие, когато неуловимият и неуморен разбойник Бьоке получил от околните феодали замъка Рюненбаум с прилежащите постройки, земи и хора. Феодалите и абатството били принудени да поделят доходите си с Бьоке, тъй като не могли да оправят проблема със сила и мъдро решили да го институционализират. След векове околните феодали ги нямало – кой жертва на интриги и заговори в по-ранно време, кой глупаво обеднял, а земите на Бьоке се опряли в земите на църквата.
Днес фон Бьок са изключително известни. Само че не на зрителите на телевизионните канали, а на инвестиционните банкери. Те са желан и опасен партньор. Активно се занимават и с политика.
Мъжете на фон Бьок се възпитават в духа на фамилния кодекс, създаден преди много години, но актуален и днес. Интересът на фамилията е над всичко. Нещата извън фамилията имат значение до толкова, доколкото се съотнасят към фамилията. Честта на една личност е честта на рода. Може би това прави фон Бьок толкова успешни в бизнеса. Като генотип те продължават да са разбойници, а не гении на икономическата мисъл…
Жените на фон Бьок са дипломатическото оръжие на рода. Още от малки те растат със съзнанието за своето предназначение – да укрепват фамилията с родствени връзки. Получават отлично образование, което не намира практическо приложение. Малко жени са се опълчили на правилата, а още по-малко са успявали да отстоят мнението си.
Маргарете фон Бьок се връщаше в Рюненбаум от голямата меса в катедралата на Метс. Тя представляваше рода си при предаването на дарението, което фон Бьок правиха на училището на църквата.
Трудно би могло да се забележи недоволството по лицето на шафьора на Маргарете, когато пътните полицаи го отклониха от обичайния път и се наложи да минат през близкото градче – Карнхайм. Но недоволството беше там.
Свечеряваше се.
Още на влизане в градчето Маргарете, която гледаше с интерес през прозореца на лимузината, забеляза, че вечерта не е обикновена – навсякъде се вееха знамена, страно облечени хора изпълваха улиците все повече и повече. Чуваха се звуци на различни музикални инструменти от всички посоки. Карнавал.
В един момент желанието да се слее с празнуващите хора и да се потопи в тази наелектризирана атмосфера надделя над уж безкомпромисното й възпитание. Измисли набързо една лъжа и след малко верния шофьор на фон Бьок напрегнато говореше по мобилния си апарат, търчейки едновременно из улиците на градчето в търсене на господарката си.
Парите не представляваха проблем за Маргарете. Ако продавачите в магазина за карнавални костюми знаеха коя е, щяха да й подарят нещата, които си избра. След малко тя беше част от празнуващата тълпа. В моментите, когато не свиреше в оглушителната си свирка, тя се смееше с пълен глас и виждаше навсякъде наоколо весели и смеещи се лица.
Карнавалът се развихряше. На площата пред градския съвет отвориха буретата с бира. Стъмни се окончателно и в небето полетяха фойерверки. Маргарете се чувстваше толкова хубаво и леко, веселейки се заедно с тези хора! Фамилията й беше лишена напълно от това простичко и толкова важно качество – да се радва на тези малки неща от живота!
Малко след полунощ Маргарете разбра, че има проблем. Дали в безгрижието беше запиляла някъде ръчната си чанта, дали някой сръчен й я беше измъкнал в тълпата, не знаеше. Но сега тя наистина се беше изгубила. Беше без мобилния си телефон, кредитните си карти и без обикновения кеш.
Улиците постепенно опустяваха. Веселите лица изчезнаха някъде, сега тук-там се задаваше някоя подпиинала компания, пееща песни или смееща се неприятно. Хората от компаниите миришеха нечистоплътно и гледаха нагло и с насмешка, когато се разминаваха. Сигурно разпознаваха, че се чувстваше неуютно. Някои повръщаха направо както си вървяха и продължаваха да се смеят. Беше страшно. Едвам се сдържаще да не закрещи с пълен глас.
Маргарете не знаеше колко продължи този ужас. Луташе се из улиците, загубили своята привлекателност и гостоприемство, с измачкани дрехи и остатъци от грим по лицето си. Разплака се от отчаяние.
Всичко свърши с една топла длан на рамото й – дланта на верния шофьор на фон Бьок.
Днес фон Бьок са изключително известни. Само че не на зрителите на телевизионните канали, а на инвестиционните банкери. Те са желан и опасен партньор. Активно се занимават и с политика.
Мъжете на фон Бьок се възпитават в духа на фамилния кодекс, създаден преди много години, но актуален и днес. Интересът на фамилията е над всичко. Нещата извън фамилията имат значение до толкова, доколкото се съотнасят към фамилията. Честта на една личност е честта на рода. Може би това прави фон Бьок толкова успешни в бизнеса. Като генотип те продължават да са разбойници, а не гении на икономическата мисъл…
Жените на фон Бьок са дипломатическото оръжие на рода. Още от малки те растат със съзнанието за своето предназначение – да укрепват фамилията с родствени връзки. Получават отлично образование, което не намира практическо приложение. Малко жени са се опълчили на правилата, а още по-малко са успявали да отстоят мнението си.
Маргарете фон Бьок се връщаше в Рюненбаум от голямата меса в катедралата на Метс. Тя представляваше рода си при предаването на дарението, което фон Бьок правиха на училището на църквата.
Трудно би могло да се забележи недоволството по лицето на шафьора на Маргарете, когато пътните полицаи го отклониха от обичайния път и се наложи да минат през близкото градче – Карнхайм. Но недоволството беше там.
Свечеряваше се.
Още на влизане в градчето Маргарете, която гледаше с интерес през прозореца на лимузината, забеляза, че вечерта не е обикновена – навсякъде се вееха знамена, страно облечени хора изпълваха улиците все повече и повече. Чуваха се звуци на различни музикални инструменти от всички посоки. Карнавал.
В един момент желанието да се слее с празнуващите хора и да се потопи в тази наелектризирана атмосфера надделя над уж безкомпромисното й възпитание. Измисли набързо една лъжа и след малко верния шофьор на фон Бьок напрегнато говореше по мобилния си апарат, търчейки едновременно из улиците на градчето в търсене на господарката си.
Парите не представляваха проблем за Маргарете. Ако продавачите в магазина за карнавални костюми знаеха коя е, щяха да й подарят нещата, които си избра. След малко тя беше част от празнуващата тълпа. В моментите, когато не свиреше в оглушителната си свирка, тя се смееше с пълен глас и виждаше навсякъде наоколо весели и смеещи се лица.
Карнавалът се развихряше. На площата пред градския съвет отвориха буретата с бира. Стъмни се окончателно и в небето полетяха фойерверки. Маргарете се чувстваше толкова хубаво и леко, веселейки се заедно с тези хора! Фамилията й беше лишена напълно от това простичко и толкова важно качество – да се радва на тези малки неща от живота!
Малко след полунощ Маргарете разбра, че има проблем. Дали в безгрижието беше запиляла някъде ръчната си чанта, дали някой сръчен й я беше измъкнал в тълпата, не знаеше. Но сега тя наистина се беше изгубила. Беше без мобилния си телефон, кредитните си карти и без обикновения кеш.
Улиците постепенно опустяваха. Веселите лица изчезнаха някъде, сега тук-там се задаваше някоя подпиинала компания, пееща песни или смееща се неприятно. Хората от компаниите миришеха нечистоплътно и гледаха нагло и с насмешка, когато се разминаваха. Сигурно разпознаваха, че се чувстваше неуютно. Някои повръщаха направо както си вървяха и продължаваха да се смеят. Беше страшно. Едвам се сдържаще да не закрещи с пълен глас.
Маргарете не знаеше колко продължи този ужас. Луташе се из улиците, загубили своята привлекателност и гостоприемство, с измачкани дрехи и остатъци от грим по лицето си. Разплака се от отчаяние.
Всичко свърши с една топла длан на рамото й – дланта на верния шофьор на фон Бьок.
събота, 22 май 2010 г.
Наистина vintage разкази :)
Намерих едни наистина стари разкази. Много мило ми стана. Отнасят се за един друг свят - демокрацията и аз бяхме млади, още не бяхме залитнали към консуматорското общество. Само отдалеч се възхищавахме на търговските марки. По-долу публикувам първия разказ, по действителен случай. Човека май си остана честен, не знам дали да проверявам (което значи няма).
Абонамент за:
Публикации (Atom)